Откриване на звездите

Както всичко във Вселената се заражда и загива, така и Слънчевата система преминава през жизнен цикъл, състоящ се от раждане, раз­витие, упадък, старост и смърт. Слънцето се е зародило преди около 4,6 милиарда години. В центъра на голям облак от междузвезден прах и газ се е събирала материя, с все по-голяма маса и все по-гореща, докато не започнала да произвежда енергия и така възникнало прото-Слънцето.
От материята на облака, следващите сгъстявания и сблъск­вания са образували познатите днес планети, спътници, малки планети и комети.

Изчисленията сочат, че Слънчевата система днес се намира в „зрялата възраст“ на живота си, след която ще започне упадъкът, а след около 7
– 8 милиарда години ще настъпи смъртта ѝ.

Раждане

Преди около 4 – 5 милиарда години, в един облак
от междузвезден прах, сблъскванията и гравита­ци-
он­ното притегляне оформяли от прашинките все
по-големи парчета. В средата на облака, придобил формата на диск, материята започнала да се сгъстява и сгорещява,
и се появил предшественикът на нашето Слънце. Във външните области на диска сблъскванията на прашинките, кръжащи по подобна орбита, образу­вали планетите и техните спътници.

Зряла възраст

Продължавайки да се свива, вътрешността на Слънцето станала толкова гореща,
че се задействала термоядрена реакция и Слънцето започнало да грее като звезда. В днешното си състояние Слънцето е стабилен производител на енергия, като във вътрешността му водородът, вследствие на термоядрена реакция, се превръща в хелий.

Упадък: „червен гигант“

След около 5 милиарда години термоядреният синтез на водорода ще престане, ядрото на Слънцето ще се свие, затова пък външните му слоеве ще се разраснат и Слънцето ще се превърне в „червен гигант“. Размерът му ще надвиши 256 пъти сегашния и то ще погълне Меркурий, Венера, а може би и Земята.

Старост

След още 2 милиарда години от Слънцето ще отпаднат външните слоеве, които ще образуват планетарна мъглявина.

Смърт на Слънцето

Когато свърши горивото за термоядрен синтез, Слънцето ще се превърне в звезда „бяло джудже“, после напълно ще изстине и ще се превърне в безжизнено „черно джудже“.

Когато Слънцето се разрасне до стадий „червен гигант“, то ще погълне най-вътрешните планети от Слънчевата система, а по-нататъшните изменения в гравитацията ще раздробят
и външните. Накрая, в последния стадий от живота на Слънцето – „бяло джудже“ – единствено някои запазени отломки от планети ще обикалят около онова, което някога
е било звезда.

Жизненият цикъл на звездите

Колкото по-голяма е масата на една звезда, толкова по-бързо тя преобразува материята в енергия. Вследствие на това животът на големите звезди трае по-кратко, отколкото този на по-малките. При звезди, подобни на Слънцето, продъл­жителността на живота е около 10 млрд години, а например при Сириус, чиято маса е
2,35 пъти масата на Слънцето, е няколкостотин милиона години.