Охлювите: бавни и слузести
Охлювите са най-разнообразният, богат на видове клас от щама на мекотелите. Те живеят както във вода, така и на сушата. Относно храненето и размножаването им са се появили различни видове
по време на еволюцията. По време на развитието им, тялото им се огъва назад , което кара мантията да създаде варовита спирална черупка, обикновено завита надясно. Един от видовете са голите охлюви, чиито черупки са закърнели.
Градински охлюв
Най-големият европейски земен вид: дължината и височината на възрастният екземпляр е 45 – 45 мм. Обича варовитите почви.
Мускулест крак
С помощта на вълнообразното движение на гладките мускули животното се премества от едно място на друго. Долната повърхност на мускулестите крака са стъпалата.
Градинския охлюв е един от шампионите на бавното движение. По време на лазенето по мускулестите му крака се наблюдават вълнообразни контракции и разпускания. По този начин се плъзга напред по слузта, произведена от жлезата зад устната кухина. Слузта е толкова дебела и плъзгава, че животното минава дори и през остър бръснач без нараняване.
Как се движи?
Начин на живот
В началото на есента се заравя в сухата растителност, и затваря отвора на къщата си с дебела варовита покривка за 6 месеца. В началото на пролетта започва отново да търси храна и да се активизира.
Пипала
Двата чифта пипала са важни
за възприятието: на тях има хеморецептори, които
участват в обонянието. На горният чифт пипала се намират очите.
Очи
Осезателните органи на градинския охлюв са лещни. Той вижда само наблизо и мъгляво.
Градински охлюв
Разпространение: Европа
Хранене: растителноядно
Дължина на тялото: 3 – 4,5 см
Градинският охлюв се смята за деликатес. Лесно се приготвя и не натоварва храносмилателната система. В много страни се консумира, приготвен с различни подправки по различни рецепти.
В средновековието е било позволено консумирането на охлюви и по време на постите, тъй като не са ги смятали за месо.
Яде ли се градинският охлюв?
Безгръбначните
13
◄
Безгръбначните
12
►