Формиране на Луната
Около 170 млн. години след образуването си Земята, все още невтвърдена, се сблъсква с друга протопланета, наречена Тея. В резултат Тея, по-малка по размер, се разрушава, и нейната материя се слива с тази на Земята. Така масата на Земята нараства и практически достига днешната. Сблъскването образува около Земята пръстен от останки, които на свой ред се сблъскват една с друга и така се формира Луната. След разпадането на пръстена Луната се превръща в пламтящо небесно тяло – с вулкани, морета от лава и собствено магнитно поле, обикалящо на около 25 000 км от Земята.
Ударен кратер
На повърхността на Луната има множество кратери. Повечето от тях са възникнали от удари на метеорити. Част от кратерите са покрити
със застинала лава, която в миналото погрешно са смятали за морета. На Земята също има няколко „по-млади“ метеоритни кратера.
1. Сблъсък
Преди около 4,5 млрд. години друга протопланета,
наречена Тея, се сблъсква с все още меката кора на Земята.
2. Прахов облак
От отломките, отделили се при сблъсъка,
се образува прахов облак.
3. Втвърдена Луна
Отломките се сблъскват и слепват, и така се оформя Луната.
Кратер на Барингер
Местоположение:
Северна Аризона, САЩ
Възраст: около 50 000 години
Диаметър: 1,2 км
Кратер Паяк
Местоположение:
регион Кимбърли, Австралия
Възраст: около 600 – 900 млн. години
Диаметър: 13 км
Кратер на Лонар
Местонахождение:
щат Махаращра, Индия
Възраст: около 50 000 години
Диаметър: 1,8 км
Кратер Маникуаган
Местоположение:
Квебек, Канада
Възраст: около 210 млн. години
Диаметър: 100 км
Данни
Домът на човечеството – Земята
15
◄
Домът на човечеството – Земята
14
►