Пътищата на човека

През 50-те години на ХХ в. парните локомотиви се заменят с дизелови. Емблематичен пример е локомотивът, произведен от шведската фирма NOHAB по оригинални проекти на американската „Дженерал Мотърс Електро-Мотив Дивижън“. Този тип локомотив става предпочитан от железопът­ните компании в цял свят благодарение на своята надеждност, техническото съвършенство на конструкцията и ниските разходи за поддръжка. Локомотивът е с дизелово-електрическа система, което означава, че дизеловият двигател не задвижва непосредствено колелата, а с помощта на генератор образува ток за електрически двигатели, които от своя страна задвижват колелата на локомотива. Тази конструкция е особено ефективна при тръгване. Локомотивите NOHAB се про­извеждат до 1969 г., но доста екземпляри остават в движение и в началото на ХХІ век.

Технически данни

Междурелсие: 1 435 мм

Диаметър на задвижващо колело:
1 040 мм

Мощност: 1435 kW (1950 конски сили)

Максимална скорост: 105 км/ч

Дължина от буфер до буфер: 18,900 мм

Височина: 4295 мм

Широчина: 3090 мм

Междуосие в рамките на талигата:
4 000 мм

Маса: 106 т

Вентилатор

Охлаждането на двигателя или електрическото оборудване се подпомагало от 4 вентилатора с висока мощност.

Дизелов двигател

В локомотива има 16-цилиндров двутактов дизелов двигател. Той работи като конвенционална задвижваща система, в която правотоков генератор произвежда електрическия ток (600 V), необходим за тяговите двигатели. При пътническите влакове парогенераторът, който осигурява отоплението, произвежда 750 кг пáра в час.