Вашата кошница е празна
13
Развитие на сухопътния транспорт
◄
Развитие на сухопътния транспорт
12
►
Електрически локомотив на Кандо
Електрическите локомотиви се появили в края на ХІХ в. Експлоатацията им обаче била свързана с технически трудности, които се отразявали и на ефективността. Нито правотоковите, нито променливотоковите мрежи от 50 Hz били подходящи за тогавашните електромотори. Строежът на отделна мрежа пък бил прекалено скъп. Отлично решение за тези проблеми открил един от инженерите на унгарската компания „Ганц“ Калман Кандо.
Фазов конвертор
Изобретението на Калман Кандо позволило на локомотивите да работят ефективно с електричество от еднофазни далекопроводи с високо напрежение за променлив ток с мощност 50 Hz. Предимството на системата било това, че тя изисквала само един, сравнително тънък далекопровод, и трансформаторни станции на всеки 40 км покрай релсите. Релсите служели като заземяващи проводници. Фазовият конвертор преобразувал еднофазния ток, постъпващ от далекопровода, в трифазен, чиято честота се контролирала според нуждите. Фазовият конвертор е бил едно от най-сложните електрически устройства на своето време – можел дори да връща електроенергията в мрежата, когато влакът спирал! Изобретението на Кандо се използва и днес.
Контрол на скоростта
Двигателят имал четири
фиксирани скорости (25, 50, 75
и 100 км/ч). Между тях скоростта се регулирала от течен реостат, свързан с ротора на тяговия двигател. Тъй като намалявала ефективността на локомотива, тази система за контрол се използвала само при ускоряване или забавяне на движението.
Основен двигател
Локомотивът се задвижвал от многополюсен асинхронен двигател с диаметър 3 м,
разположен в центъра на локомотива.
Токоснемател
Разпределителен вал
Превключвател
Фазов конвертор
Бягащи колела
Свързани задвижващи колела
Предавка „триъгълник“
Бутален прът
Задвижващ прът
