мачта
13
Вдигай платната!
◄
Вдигай платната!
12
►
Морска търговия:
древногръцки търговски кораб
Местоположението на Древна Гърция дало на нейните жители изключителна възможност да развият корабоплаването. С упадъка на финикийските градове държави гърците поели контрола над търговията в Средиземно море и станали главните „морски превозвачи“.
Естествено, гърците още преди това плавали покрай бреговете на Елада и на многобройните ѝ острови. Те станали истински майстори в корабостроенето. Правели и малки, и големи съдове от превъзходни материали и с усъвършенствани технологии.
Право платно
Правоъгълното платно дълго време било най-разпространено. Използвали го и древните египтяни, и гърците, и римляните, дори и викингите пирати. Недостатъкът му е, че може да се
използва само при попътен вятър;
при насрещен вятър или безветрие галерата придвижвали
гребци с весла.
Моряци
На малките търговски кораби екипажът се състоял от двама души, без гребци. Тези кораби се движели само от силата на вятъра.
Древногръцки търговски кораб
При древногръцките кораби корпусът е по правило широк и дълбок, за да се превозва максимум товар. Управлението се е извършвало посредством рулеви весла.
Рея
Реята се е закрепвала за мачтата с въжета.
Морска търговия
Експортни стоки: маслини,
вино, метални изделия, мрамор, керамични съдове.
Импорт: пшеница от Сицилия и Египет, месо от Финикия, риба от региона на Черно море, стъкло от Египет, килими от Персия, благовония от Арабия, коприна от Далечния Изток, роби.
Най-голямото пристанище: Пирея (Атина)
Амфора
В амфори – високи глинени съдове
с големи дръжки – по онова време
са пренасяли зехтина и виното, които са
били главните експортни стоки на гърците.
товарен трюм
Форщаг (предно укрепващо въже)
Ахтерщаг (задно укрепващо въже)
Рулево весло