Исторически строежи

Вавилон е бил ограден с двойна крепостна стена. Външната стена е имала няколко порти. Най-голяма сред тях е портата на Ищар. Строи­телството на тази легендарна порта е завър­шено по времето на Навуходоносор II. Висока ок.14 м, тя е забележителна с облицовката от сини глазирани плочки.

По времето на Хамурапи, през ХVIII в. пр. Хр., Вавилон се утвърждава като център на империята. Стелата на Ха­му­рапи представлява базалтова плоча, висока 2,25 м, и е навярно най-старият законник в човешката история.

Древният Вавилон е бил построен в Месопотамия, на двата бряга на река Ефрат. Предполага се, че през IV хилядолетие пр. Хр. там вече е съществувало селище. За пръв път се споменава в извор от ХХIV в. пр. Хр. като главно място за поклонение на бог Мардук. Едно от първите му имена е Баб-или, което означава „Божия врата“. Библейското име Вавилон произхожда от ста­рое­врейското название на града.

Едно от чудесата на древния свят. И ма­кар че древните хронисти го свързват с митич­ната асиро-вавилонска царица, според едно друго схващане, те са били построени по нареждане на Навуходо­носор ок. 600 г. пр. Хр.

Зикуратът

Вътре в района на храмовете се намира най-прочутият древен зикурат, посветен на бог Мардук. Според изворите той е бил седеметажен и висок 91 метра. Мнозина смятат, че това е библейската „вавилонска кула“. Мардук е главен бог на древен Вавилон. Светилището, което се е намирало на върха на зикурата, е било главното култово място в града.

Висящите градини
на Семирамида

Вавилон

Основаване: IV – III хилядолетие пр. Хр.

Местоположение: Месопотамия (на територията на днешен Ирак)

Площ: ок. 9 кв. км

Население (макс.): 200 хиляди души