Пирамидата на Джосер
Най-загадъчните постройки на Древен Египет са пирамидите. Тези монументални съоръжения са служели за гробници на древноегипетските владетели, фараоните, и в същото време – за техни жилища в задгробния живот, тъй като според египтяните животът не свършвал със смъртта.
Останките от пирамидата на Джосер се намират в Сахара, на 30 км южно от столицата на Египет, Кайро. В древността
тук се е намирало най-древното гробище (некропол) на тогавашната столица Мемфис. Тук са погребани фараоните от II
до ХIII династия. Тази стъпаловидна пирамида е известна и като първата египетска пирамида.
Етапи на строителство
Във вътрешността на пирамидата има гробница с наклонени стени – мастаба. Мастабата постепенно е била разширявана, докато се получи сегашната форма. Учените предполагат, че пирамидата е преминала през шест строителни етапа.
Проходи в пирамидата
В пирамидата се намират множество проходи и камери, включително и погребалната камера на фараона и семейството му. Те образуват истински подземен лабиринт с обща дължина 5,5 км.
централна шахта
лабиринт от погребални камери
автентичен коридор със стълби
втори коридор със стълби
шахти
погребална камера
Район на пирамидата
Редом с монументалното и забележително творение има и други постройки (напр. храмове, мастаби), които също са част от погребалния комплекс. Те са заобиколени от варовикова стена, дълга 1645 м и висока 10,5 м.
Погребална камера
Пирамидата е разграбена още в древността (преди окончателното завършване на строежа). Мумията на фараона Джосер никога не е била полагана в нея, мястото на погребението му не е известно.
Мумия
Египтяните смятали, че след смъртта животът продължава в отвъдния свят. За отвъдния живот тялото трябвало да се запази цяло. Затова телата се консервирали в резултат на сложна процедура, наречена мумифициране. Вътрешните части се отстранявали,
след което тялото се балсамирало и накрая се увивало в бяло платно.
Информация
Датиране: около 2700 г. пр. Хр.
Местоположение: Сахара, Египет
Оригинални размери: 120 х 108 х 60 метра
Строител: Имхотеп
Част от световното културно наследство:
от 1979 г.
Чудесата на древността
11
◄
Чудесата на древността
10
►