По въздух и вода

Абордажен мост „корвус“

Римската армия в периода на Републиката била
сериозна сила по суша, но по море срещнала могъщ
противник в лицето на Картаген. По време на Първата
пуническа война двата града държави си оспорвали
Сицилия. Отначало Картаген имал превъзходство
благодарение на огромния си брой кораби и умелите
си моряци. Ала по-късно и римляните създали мно-
гоброен флот, при това оборудван с техни­ческо
нововъведение – т. нар. „корвус“. Той пред
ставлявал подвижен мост с дължина 9 – 11 м,
по който римляните преминавали от своя
на вражеския кораб и там се сражавали
практически като на сушата.

Значение на абордажния мост за хода на войната

Абордажният мост, наричан „корвус“ (гарван), бил използван за първи път от римляните в победната за тях битка при Миле през 260 г. пр. н. е. Той изненадал противниците им – картагенците – до такава степен, че те и по-късно не намерили с какво да му се противопоставят и флотът им търпял непрекъснати поражения.

Метален шип

Огромният метален шип се забивал в палубата на вражеския кораб и го свързвал с римския.

Морските битки през Античността се воде­ли най-напред от разстояние. За поразя­ва­не на противниковия кораб и екипажа се използвали лъкове и стрели, прашки и катапулти. Когато корабите се приближели един към друг, атакуващият кораб се опитвал да пробие другия с таран или да го обездвижи, като унищожи греблата.

В допълнение към този арсенал римляните използвали като оръжие и абордажния
мост „корвус“, с чиято помощ се прехвърля­ли на вражеския кораб или трошели греб­ла­та му.

Ако успеели да се приближат достатъчно, римляните спускали корвуса и скачвали двата съда посредством металния шип, който се забивал в палубата на вражеския кораб.

След това римските войници изтичвали по моста
и влизали в близък
бой с противника.