Пламтящото Слънце

Макар и почитано като божество от много древни цивилизации, в дейст­вителност Слънцето е обикновена звезда „жълто джудже“. Близо три четвърти от състава му заема водородът, който при
ядрения синтез, протичащ в ядрото, се преобразува в хелий, като съще­временно се отделя енергия, тоест високоенергийни фотони.

Слънчевата материя е плазма, която се върти с различна скорост в различните географски ширини: екваториалните пояси правят пълна обиколка за 25 дни, а полярните – за 32 дни. Атмосферата на Слънцето се състои от пластове: фотосфера, хромосфера, слънчева корона и постепенен преход към материята на междупланетното пространство.

Огромната енергия, която се отделя от Слънцето, излиза от звездата най-напред под формата на близко ултравиолетово, видимо и инфрачервено лъчение, но в малко количество се излъчват и гама-, и рентгенови лъчи, както и радиовълни.

Характеристики на Слънцето

Диаметър: 1 392 000 км (109 пъти този на Земята)

Маса: 1,989 × 1030 кг (333 000 пъти масата на Земята)

Температура: на повърхността – 5780 K;
в ядрото – 13,6 млн. K; в короната – 5 млн. K

Състав: 73,46% от масата е водород, 24,85% хелий, 0,77% кислород, 0,29% въглерод и 0,63% други (желязо, неон, азот, силиций и т. н.)

Ядро

Ядрото е вътрешната част на Слънцето, заема около четвърт от радиуса му.
То е най-плътната и гореща част.
Тук протича термоядреният синтез – производството на енергия.
Лъчението от ядрото преминава
в намиращите се над него слоеве, достига фотосферата и оттам се разнася в космоса.

Междинна зона

Сферичната обвивка около ядрото, в която материята все още е достатъчно гъста и гореща, за да може образуваната в ядрото енергия да преминава през нея под формата на лъчение. Темпе­ра­турата ѝ постепенно намалява при отдалечаване от ядрото: от около 7 млн. К до 2 млн. К.

Фотосферата е видимата и наблюдаема за нас част от Слънцето.
В нея протичат 90% от светлинното излъчване. Средната ѝ температура е около 5800 К, но се срещат и по-студени (слънчеви петна), и по-горещи (факули) участъци. Изградена е от гранули.

Хромосферата е следващият слой на слънчевата атмос­фера – разреден и с дебелина около 5000 км. В долния му край темпера­турата е 6000 К, в долния – 20 000 К.

Слънчевата корона е най-външният, на места много горещ, но съвсем разреден слой на слънчевата атмос­фера. Има силно рент­геново излъчване. Тук възникват слънчевите изригвания и фа­кули, при които от звездата се откъсват плазмени облаци с висока скорост. Ако такъв облак достигне Земята, той може да причини зна­чителни щети, напр. геомагнитни бури или интензивни полярни сияния.

Слънчеви петна

Слънчевите петна са тъмни зони във фотосферата, чиято температура е с 1000 – 2000 келвина (К)
по-ниска от тази на околните области (около 4000 К). Обикновено се появяват на групи, като приблизи­телно на всеки 11 години броят им нараства.

Слънчево изригване

Измененията в магнитното поле на Слънцето в от­делни моменти предизвикват слънчеви изриг­вания. Тези гигантски изблици на материя оказват голямо влияние
и върху живите организми на Земята, и върху телекомуникационните системи.