Перлите: мъниста в черупката

Перлите: мъниста
в черупката

Мидите, които принадлежат към класа на мекотелите, живеят във водата. Твърдата им черупка се състои от две корита, които се затварят и отварят с помощта на сфинктери. Понякога между мантията и черупката попада пясък или паразит. Жлезите на мантията го обвиват със седеф. Слоевете се натрупват и по
този начин перлата става все по-голяма.

Образуване на перлите

Мидата образува перлата
в знак на защита. Ако един паразит попадне в мидата, мидата го обгражда със седеф, по този начин го изолира и го унищожава. Образуването на едно перлено топче, голямо колкото грахово зърно, може
да отнеме цяло десетилетие.

Паразитът нахлува в мидата.

Мидата го обвива
със седеф.

Ражда се перла.

Структура

Черупкатасе състои от две корита, захванати от сфинктера. Мантията е добре развита. Тялото се състои от мускулест крак, вътрешности, без глава. Кислородът и хранителните вещества постъпват в кухината на мантията с водата през входния отвор. Дишането се осъществява чрез хриле. Остатъчните материали и въглеродният диоксид се отделят през изходния отвор.

Култивираната перла е изкуствена перла, в която чуждата материя, която стимулира образуването на перлата, се поставя изкуствено в черупката. След това мидите се слагат
в мрежи и се пускат обратно във водата, където започва образуването на перли.

До появата на култивирането на перли главният начин за добиване на истински перли е бил ловът на перли, който е бил хилядолетен занаят на коренното население на брега на
океаните. И до днес има хора, които практикуват занаята. Гмуркачите понякога се гмуркат от 7 до 22 метра дълбочина. Те остават на дъното, докато им стигне въздухът. Най-упоритите могат да търсят под водата 70 – 90 секунди, но има описан случай, когато ловец на перли в Таити остава на дълбокото повече от 2 минути. Естествено, днес е предимство, ако практикуващите
този древен занаят използват водолазно оборудване.

Култивирани перли

Лов на перли