Формиране на Земята

Формирането на Земята е свързано с възникването на Слънчевата система. Газово-праховият облак, образувал Слънцето, постепенно се свивал, в средата му се кон­центрирала все повече материя и температурата все повече се повишавала. От тази концентрирана в центъра материя възникнало Слънцето. Другите части на облака се разпръснали заради бързото въртене и закръжили около Слънцето, образувайки диск. Праховите частици в диска започнали да се слепват, оформяйки планете­зимали. Когато те достигнали километрична големина, гравитацията започнала да ги привлича един към друг и планетните зародиши пораснали до размерите на планети. Така възникнала и Земята преди 4,6 милиарда години.

Енергия на сблъсъка

Енергията не се губи, а само се преобразява. Ако два обекта се сблъскат с голяма скорост, кинетичната им енергия се преобразява в топлинна, която разтопява камъните.

Планета:

Кълбовидно небесно тяло, което обикаля около някоя звезда (напр. Слънцето). Не излъчва светлина, само я отразява.

Звезда:

Пламтящо газово кълбо, излъчващо светлина в резултат на протичащите в сърцевината му реакции на термоядрен синтез.

Слънчева система:

Пространство, в което доминира гравитационната сила на Слънцето. В центъра на Слънчевата система се намира Слънцето, около което кръжат множество големи и малки небесни тела (планети, астероиди, комети).

След образуването на Слънцето праховите частици, кръжа­щи около него във формата на диск, започнали да се слепват, а когато достигнали няколкостотин метра големина, все по-често се сблъсквали и сливали. Поради това размерът им непрекъснато нараствал. Така започнали да се образуват планетите, сред тях и Земята.

Много метеорити са се сблъсквали с повърхността на Земята, при което са разтопявали твърдата ѝ каменна кора и са предизвиквали вулканични изригвания. За щастие, мощната гравитация на Юпитер привлича най-големите обекти, предотвратявайки контакта им със Земята.