Спътникът на Земята – Луната

Луната е възникнала в резултат на сблъсък между прото-Земята и друга протопланета с размерите на Марс. При този сблъсък голямо количество материя излетяло от мантията
на Земята в космоса и образувало небесно тяло с формата
на диск. Дискът започнал да обикаля около застиналата прото-Земя. Веществата в него постоянно се сблъсквали и под действието на гравитационните сили с времето дискът
се превърнал в сфера. Така се оформила Луната, която тогава
е била 20 пъти по-близо до Земята, отколкото е сега.

Въртене на Луната около собствената ос и около Земята

Луната обикаля около Земята, като същевременно се върти и около собствената си ос. Наричаме въртенето
ѝ синхронно, защото периодът на аксиално (около оста) и на орбитално (около Земята) въртене е един и същ – 27,32 дни. Това е и причината
да виждаме Луната все от една
и съща страна.

Спътникът на Земята – Луната

Луната е единственият спътник на Земята. Тя е възникнала не много след формирането на планетите като резултат от сблъсъка между прото-Земята и друга протопланета с размерите на Марс. Луната упражнява върху Земята важно въздействие: поражда приливи и отливи, които забавят въртенето на Земята около оста ѝ. Луната се отдалечава бавно от Земята. Тя е единственото небесно тяло, на което е стъпвал човешки крак.

Повърхност и вътрешност на Луната

Повърхността е покрита с вулканични камъни и се състои от басейни („морета“) и плата. Вътрешността, подобно на тази на Земята, е изградена от ядро, мантия и кора.

Средно отстояние от Земята: 384 000 км

Диаметър: 3 475 километра

Маса: 7,348 × 1022 кг

Средна плътност: 3,34 г/см3

Гравитация на повърхността:
0,165 земно g (1/6 g)

Период на завъртане около
собствената ос: 27,32 дни

Период на обиколка около Земята:
27,32 дни