Морска търговия: древногръцки търговски кораб

Морска търговия:
древногръцки търговски кораб

Местоположението на Древна Гърция дало на нейните жители изключителна възможност да развият корабоплаването. С упадъка на финикийските градове държави гърците поели контрола над търговията в Средиземно море и станали главните „морски превозвачи“.

Естествено, гърците още преди това плавали покрай бреговете на Елада и на много­бройните ѝ острови. Те станали истински майстори в корабостроенето. Правели и малки, и големи съдове от превъзходни материали и с усъвършенствани технологии.

Право платно

Правоъгълното платно дълго време било най-разпространено. Използвали го и древните египтяни, и гърците, и римляните, дори и викингите пирати. Недостатъкът му е, че може да се
използва само при попътен вятър;
при насрещен вятър или безветрие галерата придвижвали
гребци с весла.

На малките търговски кораби екипажът се състоял от двама души, без гребци. Тези кораби се движели само от силата на вятъра.

Древногръцки търговски кораб

При древногръцките кораби корпусът е по правило широк и дълбок, за да се превозва максимум товар. Управле­ни­ето се е извършвало посредством рулеви весла.

Рея

Реята се е закрепвала за мачтата с въжета.

Морска търговия

Експортни стоки: маслини,
вино, метални изделия, мрамор, керамични съдове.

Импорт: пшеница от Сицилия и Египет, месо от Финикия, риба от региона на Черно море, стъкло от Египет, килими от Персия, благовония от Арабия, коприна от Далечния Изток, роби.

Най-голямото пристанище: Пирея (Атина)

Амфора

В амфори – високи глинени съдове
с големи дръжки – по онова време
са пренасяли зехтина и виното, които са
били главните експортни стоки на гърците.